Там е друго човек с възрастта започва да изкуфява, започне ли веднъж няма връщане назад. То не е за смях, но Яшо е жив пример.

Какви таваришчи, нещо покрай турбо гея си се объркал , аз продължавам дъ си обикалям по света, вече 22 години :)
Но не виждам какво общо има темата с моя експирианс :s101
Да не си дружка с турбо систъра , че така неясно се изказваш? :e085:

Няма как да стане да се върна, дъщеря ми трябва първо да се изучи, после да си нареди живота, после да помагам да гледам внучета, ако даде Господ и то кога да се върна ?
Пък и тук като вдовица ми дават едни пари, без да ходя на работа, нищо че съм далече от възрастта за пенсия. В България такиви пари няма за вдовиците.
На теория, ако продам къщата която наследих от покойния ми съпруг и се върна с парите в България, ще съм добре, но аз мисля и за бъдещето на детето ми. Не искам тя да трябва да работи за заплата 10 пъти по-ниска, ако израсне в родината.
Пък и няма заради кого да се върна. Аз съм осиновено дете, биологичните ми родители не ги знам кои са. Тези които ме отгледаха вече не са сред живите. Бедни хора бяха, от тях почти нищо не съм наследила.
Приятелки нямам никакви от селото в което живеех в родината.
Та така, съдба какво да се прави. Хайде спирам, че още малко и ще ми потекат сълзите ...

Много са като теб и все повече ще стават за съжаление ....


Sent from my iPhone using Tapatalk

Една интересна и истинска статия http://vanhoff.blogspot.bg/2014/07/blog-post_8569.html за един град, който има възможност да го посети и да се убеди.