130 организации се изправят срещу Big Brother Family!

[ТИНТИН]

„НЕ на деца в Биг Брадър Фемили” заявиха 130 неправителствени организации от цялата страна Участието на деца в риалити формати за възрастни крие сериозни рискове за здравето на подрастващите, твърдят експерти
Акценти
• 130 неправителствени организации от цялата страна казаха „Не” на участието на деца в Биг Брадър Фемили
• На 10 пресконференции в най-големите български градове експерти показаха рисковете за здравето на децата участници;
• Сериозни опасности има за всички деца пред телевизионните екрани сочат оценките на водещи детски психолози.
• Нарушаването на ключови детски права в Къщата е неизбежно според юристи.
София, 16 февруари 2010 г. — 130 неправителствени организации от цялата страна се обявиха против участието на деца в предстоящото издание на Биг Брадър. Твърдата позиция на водещите организации и специалисти, работещи с деца и семейства, е породена от сериозните рискове, които участието на подрастващи в риалити форматите за възрастни крие.
На пресконференции в 10 български града, организирани от Национална мрежа за децата, психолози, педагози, юристи и социални работници от цялата страна обясниха, че включването на деца в подобен телевизионен формат нарушава техните права по Конвенцията на ООН за защита на детето и заплашва нормалното им физическо, умствено и социално развитие. Влязат ли деца в Къщата, налице е и експлоатация на детски труд, защото основният мотив на родителите е обогатяване, заради което те пренебрегват най-добрия интерес на децата си, обясниха още експертите.
Сериозни опасности съществуват не само за децата, включени в предаването, но и за стотиците хиляди, които ще стоят пред телевизионните екрани. Неспособността на децата да правят ясна разлика между действителността и видяното по телевизията прави сериозна опасността те почти изцяло да се идентифицират с децата участници. Това, заедно със склонността на подрастващите да копират това, което виждат по телевизията, може да има сериозни негативни последици за цялото ни общество.
Всички опасности за децата участници и зрители са събрани на специално изработен за целта уеб сайт – http://bigbrother.nmd.bg. Там, освен кратък преглед на световния опит с участието на деца в риалити формати, родителите ще могат да намерят становища на български и международни експерти по темата. Освен това ще се информират в детайли за рисковете, които подобни предавания крият за здравето и нормалното развитие на техните деца.
Експертни мнения
Георги Богданов, Национална мрежа за децата:
„Телевизионните риалити форматите за възрастни не са подходящи за деца. Световната практика в подобни предавания показва, че те имат сериозни негативни последици върху детското здраве и психика. Нашата твърда позиция е, че деца не бива да участват в българския формат на Биг Брадър”.
Д-р Ева Борисова, асоциация „Родители”, член на НМД
„Да си добър родител означава да взимаш решения в най-добрия интерес на своето дете – да пазиш здравето и да се грижиш за нормалното му развитие. Призоваваме родителите, които искат да участват в предстоящия сезон на Биг Брадър, да вземат най-доброто решение за своите деца. Защото да подлагаш децата си на риск, това е всичко друго, но не и добро родителство.”
Доц. д-р Велина Тодорова, Институт за правни науки, БАН
„В участието на деца в риалити формати се крият нарушения на основни детски права, гарантирани от българското и международното законодателство. Това са най-малко правото на всяко дете на неприкосновеност на личния живот, правото на добра родителска грижа и правото на защита от експлоатация. Отговорността за нарушаването им носят техните родители, телевизионният оператор и продуцентите, създали и излъчили формата и не на последно място цялото общество, което допуска подобни експерименти с нашите деца.”

Защо децата не трябва да участват в „Биг Брадър” – психологически рискове

д.п. Диана Циркова

Какво означава за едно дете да бъде наблюдавано 24 часа от видеокамера? Какво означава да бъде записвано и излъчвано – представяно пред погледа на милиони невидими за него хора?
За малкото бебе е нормално да бъде пред погледа на своята майка почти 24 часа. Постепенно това своеобразно наблюдение се „накъсва” и това е гаранция за нормалното психично развитие. Прекъсванията в наблюдението са гаранция за автентичните преживявания на бебето и за структуриране субективността на малкото дете. Ако майката не може по различни причини да направи тези прекъсвания , погледът добива преследващ и контролиращ ефект върху детето.
Съществува реална опасност за емоционалното състояние на детето тъй като наблюдението засилва желанието за контрол върху чувствата и преживяванията. За да бъде лоялно към своите родители и за да не се изложи, детето е принудено да подменя истинските си усещания с фалшива показност. Това анулира неговата субективност и го превръща в обект за развлечение и доставяне на удоволствие. Това е и един от пътищата за структуриране на перверзното психично функциониране.
Друга опасност за детския психизъм е изолацията, в която попадат децата. Изолацията под каквато и да е форма е опасна за детето, защото на всяка възраст то решава специфични задачи на порастването свързани с живота му в социалния свят. Изолирането му в изкуствена среда ще прекъсне този процес или ще го насочи в патологична посока.
Важен е и въпросът как детето ще се върне обратно в своето обкръжение – при своите съученици, съседи, приятели? Как ще се справи с чувствата на срам, на вина, на гняв, които са нормални за децата и които изкуствената ситуация ще засили многократно? Как ще намери отново своето място в детската група?
Досега в различни формати на Биг Брадър имаше участие на 2 деца.
Едното дете едва не се удави, а всички зрители видяха в какви кризисни състояния изпадаше то по време на престоя си в шоуто.
Другото – съвсем малко бебе, започна живота си твърде неблагоприятно, като благодарение на шоуто не получи шанс да установи нормални емоционални отношения с ъс своята майка.
Каква е съдбата на тези две деца сега?
Щом участието им в такова шоу се приема за нещо нормално и редно, защо трябва да ги наблюдава психолог? В нормалното си развитие и живот децата нямат нужда да бъдат наблюдавани от психолози.

Защо не бива да се допуска участието на деца в предаването Биг Брадър?

Весела Банова
Не случайно в чл. 16 от Конвенцията на ООН за правата на детето се казва, че
„Никое дете не трябва да бъде подлагано на произволна или незаконна намеса в неговия личен живот, семейство, дом или кореспонденция, нито на незаконно посегателство срещу неговата чест и репутация. Детето има право на закрила от закона против такава намеса или посегателство.”
Тази Конвенция, която е ратифицирана от Великото Народно събрание на Република България на 7 април 1991 година и е неразделен акт от вътрешното законодателство на страната, е международен документ, който е ратифициран от почти всички страни. И това не е случайно, а е резултат от осъзнато усилие на много хора и на много държави да предпазят детето и детството, като уникален и важен период в човешкия живот.
„КПД поставя може би най-голямото предизвикателство пред децата и младите хора. Родена след десетилетен процес на преговори между правителства, международни агенции и изследователи, тя представлява световния консенсус относно даване на децата на права със законова сила. … Това често влиза в ярко противоречие с реалните ситуации, където най-основните права биват нарушавани ежедневно. Докато правителствата и агенциите се борят за прилагането на КПД, става все по-очевидно, че този инструмент поражда нови предизвикателства и потребности за децата, семействата и професионалистите, но те не са достатъчно подготвени за тях в този момент”.
Участието на деца в предаване като Биг Брадър, което безпощадно разголва тяхната интимност и ги излага пред погледите на милиони зрители по всяко време на денонощието е нарушване на правото на детето на личен живот.
Едно дете не може да прецени последиците върху живота и развитието си от излагането си на показ от телевизионния екран в продължение на дни и седмици. Отговорност на възрастните е да го предпазят и закрилят. Възрастните много добре знаят, че месеци и години след приключване на предаването детето ще бъде коментирано и обсъждано от близки, приятели, съседи, съученици, учители и пр. Никой не знае предварително какво ще се случи в предаването, нито какви ще бъдат коментарите на обкръжението на детето. Рискът се състои именно в това: никой няма контрол върху начина, по който се говори и ще се говори за едно дете, чиито живот в най-интимните му измерения е бил изложен на показ. Още повече, че детето се превръща в прекия смисъл на понятието в „обект на воайорството” на хиляди хора, за които нямаме никаква гаранция дали са добронамерени или злонамерени. Нима името на малката Даная не се превърна в обществения дискурс в нарицателно за дете, което е недолюбвано и пренебрегвано от майка си? Можем ли да предвидим как се чувства Даная с това, което се говори за нея, майка й и баба й и как ще се чувства през пубертета и юношеството си?
Осъждаме като нарушение на правата на детето използването му за просия от родителите, както и всякакви форми на трудова експлоатация. С какво е по-различно от морална, не от юридическа гледна точка, използването на едно дете за участие в предаване, в което е изложено на показ без да са ясни рисковете и последиците от това за него самото, с цел облагодетелстване на родителите, на предаването и на възрастните като цяло?
Правата, заложени в КПД не са прищявка, нито каприз. Те отразяват особеностите и потребностите на децата и се опитват да им гарантират правото на детство – период, в който възрастните носят основната отговорност за това, което им се случва.

За предаването „Биг Брадър Фемили”

Гл.ас. д-р Златка Михова, детски клиничен психолог и семеен психотерапевт
Преди 10 години бях на едно съвещание по психично здраве на страните от Централна Азия. Там колега – психиатър показа филм, в който беше снимал група деца да си инжектират хероин с една и съща игла. Идеята беше да се стресне публиката и да се подкрепи кампания за превенция на заразяване с ХИВ, тъй като процентът на заразени деца в неговата страна беше недопустимо висок. Ние европейците си излязохме още в началото на филма – така изразихме протеста си срещу това, че този човек, бидейки лекар, е нарушил етиката на помагането, която повелява да спре децата и така да ги извади от рискова ситуация, а не да ги използва. Той не разбра нашето възмущение. Каза ни, че тези деца и без това вероятно са заразени, или ще се заразят тъй или инак, а филмът ще предпази хиляди други деца.
Мисля, че и сега дебатът – да се допускат ли деца в предаването или не, не може да се състои истински, защото става въпрос за различни етични позиции. Ние, помагащите професионалисти, мислим за благополучието на конкретното дете и искаме да го предпазим от рискове. Някои от тях може да се случат, други – не. Но при всички положения живота на тези деца ще се промени, без те да са наясно и без да са подготвени за това.
Какви рискове виждам аз за децата?
Ще започна с това, че семейните отношения – отношенията между партньорите, между родители и деца, са природни отношения. Те не се създават и контролират от никого. Те се самопораждат поради факта, че човешкият мозък и психика са програмирани генетично да се развиват и функционират оптимално когато сме в близки отношения с други хора. Единствената цел на тези отношения е да създават чувство на сигурност и комфорт и да осигуряват продължението на рода и отглеждането на децата. За разлика от тях отношенията, в които встъпваме, за да свършим някаква работа и да получим пари, наричаме делови. Те се регулират от правила и наредби и не са толкова зависими от това обичаме ли този, с когото вършим работа, или го мразим. Има значение можем ли да изпълним успешно работната си задача.
В новия формат на Биг брадър на практика ще се експлоатират природни отношения, за да се спечелят пари. Когато става въпрос за експлоатиране на сексуалните отношения, които са част от природните отношения, за получаване на пари, ние наричаме това проституция. Не съм сигурна доколко тя се отличава от експлоатирането на другите природни отношения. Разбира се, с добри и комфортни природни отношения трудно ще се спечели рейтинг – добрите отношения са скучни и трудно забележими. Подозирам, че организаторите доста ще се постараят да нагнетяват напрежение. Освен това много от партньорите вероятно ще се преструват. Проблемът е, че ако възрастните могат да се уговорят да „играят на семейство”, което си е лаишки театър и в него отношенията са делови, това много трудно може да се обясни на децата и те ще бъдат объркани.
Още по-рисково обаче е как ще се отрази на децата тяхната нережисирана публичност. Аз супервизирам работата по случай на едно 12-годишно момиче, което мъж прилъгал по Интернет да му изпрати свои снимки в еротични пози. Тези снимки били пуснати в сайт на Интернет и вече няколко години по улицата я срещат непознати, които я спират и й правят неприлични предложения, в училище я посрещат с шпалир, като я удрят и й крещят неприлични думи и подигравки, няма приятелки. Страхувам се, че подобно нещо може да се случи на децата – участници в предаването. Те ще изпадат в ситуации, в които могат да изглеждат смешно или засрамващо. Рискът е години наред техните връстници да им го припомнят, като разтоварват върху тях собствени напрежения, завист и агресия. За съжаление опитът ми показва, че училището по никакъв начин не може да защити децата от подобни прояви, дори напротив – повечето училища в момента не могат да отговорят на потребностите и индивидуалните нужди на децата и това поражда непрекъснато тормоз и грубиянство.
Друга голяма опасност, разбира се, е че тези деца всяка вечер ще стават обект за въжделенията на много педофили. Нашето общество все още трудно признава подобна опасност, но за съжаление тези хора не са малко. Като се има предвид, че те ще знаят и имената и приблизителното местоживеене на децата, че ще ги чувстват близки и достъпни, защото са ги гледали в дома си, не си представям как родителите им ще могат да ги предпазят.
Разбира се, съществува и риск самите родители, изнервени от обстановката или стараейки се да спечелят гласове, да малтретират децата си „на живо”. Дори органите за закрила да се намесят, вредата вече ще е нанесена.
А може и нищо от това да не се случи. Едва ли ще научим някога – неприятностите обикновено се пазят в тайна и от децата и от родителите им.
Така че въпросът наистина е – каква е нашата етика? Позволяваме ли на родителите да изложат децата си на потенциален риск и да ги използват, за да спечелят пари? Може ли шоу-бизнесът да бъде етичен? Какво означава да се експлоатират природните отношения за пари? Нека поне да има дебат, дори ако органите по закрила на детето нямат законовото основание да предпазят децата в този конкретен случай.